Бърнаут през моите „очи”

Бърнаут триумфанти

Теми

Станете най-добрата версия на себе си

Portrait photo of Svetoslav Elenkov

Моят опит по темата Бърнаут ми припомни една много интересна и поучителна българска пословица: „Не питай старило, питай патило!”. Ако трябва да перифразирам за читатели, за които българският език не е роден, бих се изразил така: „Лошият опит е най – добрият учител.”

Думата „очи” е в кавички, защото ние усещаме случващото се през и чрез всяка наша клетка и емоция, а на по – късен етап и чрез осъзнатите ни мисли.

Не съм специалист и не съм запознат с темата от научна гледна точка. Мога само да споделя свои мисли и чувства и как аз усетих този период от живота си.

Всеки, преминал през подобна отрезвяваща ситуация, ще я усети по различен начин, ще осъзнае, че нещо не е наред в определен момент, ще реагира по различен начин и ще изпита различни симптоми.

Целта на тази статия е да споделя опит и ако мога, да помогна на поне един човек, който е на ръба на професионалното прегаряне, да вземе мерки, колкото може по – рано.

В икономиката, а и във всяка сфера на живота ни, има три типа контрол, който може да бъде осъществен в дадена ситуация:

  1. Превантивен
  2. Текущ
  3. Последващ

Като икономист и като човек, който професионално се занимава с организация и оптимизация на бизнес процеси, и изграждане на софтуерни системи (с над десетгодишен опит), смело мога да твърдя, че най – ефикасен, най – евтин и най – добър е първият вид контрол – превантивният.

При него обаче има един проблем – трудно е да бъде разбрана потребността и важността му от хора без опит и без правилната нагласа. Това е моята мотивация да напиша този текст, за да събудя интерес към темата и да дам насоки. Всеки трябва да научи своите уроци и да направи своите грешки, но не е необходимо всички да допускаме едни и същи грешки и да учим едни същи уроци по 100 пъти – „ до откат”, както се казва.

Като неспециалист ще опитам да опиша със съвсем прости думи какво е за мен Бърнаут.
Всеки човек е изпитвал болките от усилена, упорита физическа работа, наречени мус-кулна треска. В зависимост от интензивността и продължителността на натоварването, от нашата форма и подготовка, мускулната треска също има различен интензитет и продължителност.
Когато положението е сериозно, може тотално да загубим възможност да се движим и да контролираме болката в тялото.

Бърнаут аз усетих като „мускулна треска” на мозъка – невъзможност да спра мислите, да се отпусна, осмислено да упражня волеви контрол над съзнанието.

Идеалният вариант е да знаем, че „подобно животно” има и да изградим оптимален за нас ритъм на натоварване, преди да сме усетили първите симптоми. Това би бил превантивен контрол. Когато усетим първите симптоми, все още контролът е превантивен, защото първите предвестници за Бърнаут НЕ са неприятни, а напротив. Те може дори да са усещане за прилив на енергия и изключително висока ефективност. Когато предизвикателствата са много, ние се справяме, поставяме още по-високи цели и амбициозни задачи. Това води до удовлетворение и прилив на адреналин. Всичко това е страхотно до момента, в който здравето, семейството и личният ни живот не започнат да страдат от този хъс само в една област – професионалната реализация.
Това е първият симптом, който е само сигнална лампа. Работата винаги е на първо място в приоритетите за дълъг период от време.

Приоритети е ключовата дума в предходното изречение. Бърнаут е състояние, в което не изпадаме за ден или два. Това е процес, който продължава поне няколко месеца, преди да се задълбочи. При мен месеците бяха около осем.

Отново отбелязвам, защото е много важно – при всеки човек продължителността, симптомите и усещанията са различни. Общо е само системното претоварване на ума с много задачи за кратък период от време. При мен причината не беше само задачите в работата, а много по – комплексна, комбинация от промени в здравословното състояние, личния живот и работата. Решаващи обаче за срива и за повечето физически симптоми се оказаха претоварването, неудовлетворението и сблъсъкът на ценности с настъпили промени в управлението на компанията, за която работех. Как го разбрах ли? Състоянието ми значително се подобри във всяко отношение, когато просто един ден си казах: “Стига!”, и напуснах работата си.

Отново се връщам към трите типа контрол и към симптомите.

Споделям симптомите в поредността, в която се появиха при мен:

  1. Необичайно висока ефективност.

По стечение на редица обстоятелства често ми се налагаше да прескачам от един проект на друг: анализ на бизнес изисквания по един проект, съдействие на разработчици по друг, планиране на тест по трети, писане на документация по четвърти, обучение на нови колеги за основни функционалности и проблеми. В началото това дори ми носеше удовлетворение. Проблем усетих, когато ми трябваше време да си припомня факти и параметри за задача, по която съм работил преди месец, но с лекота си спомнях детайли по проекти, разработвани преди повече от две години. Психолозите може и да имат друго обяснение на този факт, но според мене категорично е свързан с високо натоварване в кратки срокове. Ще дам следния пример. Когато спринтираме, може да изминем не повече от стотина метра и трябва да спрем за почивка. При маратон, в зависимост от подготовката, може да продължим да тичаме с часове. Животът по – скоро прилича на серия от спринтове с различна интензивност и интервали за почивка между тях. На повечето мениджъри им е пределно ясно, че в превъзбудено състояние нашата продуктивност е много по – висока. Креативността също. Необходимо е след всеки спринт да има достатъчно време за почивка. Моята позиция не беше управленска – отговарях за процеси и проекти, а не за управление на екипи от административна гледна точка. Знаех, че с това темпо не можех да продължа много дълго и проведох редица разговори с моите ръководители. Бедата (за мен) бе там, че управителите на компанията смениха директорите на отдела, в който работех,четири пъти за около две години. Това бе причината да не мога да постигна добро темпо за себе си за продължителен период.

Много важно уточнение – за достигане на прегаряне всеки сам е отговорен за себе си! Обстоятелствата извън нас са само предпоставка за създаване на условия за Бърнаут, но дали и доколко ще се „опарим” зависи от нашите реакции. Винаги имаме решение, ако сме наясно с приоритетите си. Аз търпях повече отколкото трябва, донякъде защото харесвах работата и екипа, но след толкова промени стисках зъби поради страх от промяна в онзи момент. Страхът бе породен от неизвестността, поради заболяване на опорно – двигателния апарат.

  1. Мисли за проблемите в работата след края на работния ден.

Тези сиптоми ще разделя на две:

  • Целенасочени мисли.
    Често, съвсем осъзнато, планирах срещи и задачи, понякога четях и пишех документация “на спокойствие” в извънработно време, за да “наваксам”. Това е сигурен симптом, че ситуацията излиза извън контрол и е първият момент, който е лесноразпознаваем.
    Дотук все още може да говорим за превантивни мерки – намаляване на темпото.
  • Мисли за проблемите в работата, които не можем да спрем.
    Въпреки че вече не сме на работа, не можем да изключим съзнанието от мисли за проблеми и възможни решения. Сякаш всичко е „на живот и смърт” и се надяваме, че и този проблем да мине и ще се отпусна, само да знам, че всичко ще е наред. Но както се изрази мой бивш мениджър, с когото споделих ситуацията: “Когато те видят, че можеш да копаеш, ти дават по – голяма лопата.” Последната ситуация е валидна само за наемни служители. Предприемачите сами си причиняват подобни ситуации, притиснати от обстоятелства и/или заради грешна настройка на ума. Отново напомням, че всеки, стигнал до състояние на Бърнаут, сам е отговорен за ситуацията – някъде е изтървал правилния момент да упражни контрол върху себе си, върху ценностите и приоритетите си!!!

В тази ситуация вече говорим за текущ контрол – вторият тип.

Текущият контрол може да бъде упражнен по няколко начина:

  • Усилена физическа активност като компенсация за високото умствено натоварване. Това е добър метод за контрол на стреса. Освен това е полезен при правилна дозировка.
  • Медитация – някаква форма на умствено разтоварване. Може да бъде: техника за медитация, йога, арттерапия или друго. Този метод също е „от добрите”.
  • Разсейване – съзнателно да разтоварваме мислите си с дейност, която не изисква концентрация – социални мрежи, филми и други. Този метод никак не е за препоръчване при ясни симптоми за Бърнаут, но все пак е за предпочитане пред следващите.
  • Алкохол – алкохолът временно дава много добри резултати – отпускаме се, развеселяваме се, заспиваме. Проблемът е решен… до следващия работен ден. Продължителното уповаване на алкохола е сигурен път към други много сериозни здравословни проблеми.
  • Медикаменти – може би е по – добрата алтернатива за временно решение вместо алкохола, но само след консултация с професионалист. Вземем ли това решение сме на правилния път! Значи проблемът е осъзнат и се търси решение – всичко останало е въпрос на време и подход.
  1. Insomnia – there isn’t much to say about that. A mind full of thoughts about tasks and problems, cannot have a good sleep.
  2. Irritability/agression – depending on character and temper, in a situation like this, a person might start to react to things in a different, angrier manner. For example, I got really irritated and acted extremely arrogantly when someone wouldn’t take responsibility for something or wasn’t doing anything to help fix a bad situation.
  3. Depression – the other side of agression. Agression in communication, always takes us further away from our milestones. In my case, the understanding of the problem happened when I started to react angrily to the people, I love the most. Then, agression turned into depression.

Започнах с това, че при всеки човек състоянието на Бърнаут протича по различен начин. При мен се върнаха и изостриха болките в краката, поради друго заболяване, за което споменах по- рано. Изпитвах усещане за гадене и позив за повръщане сутрин, но не знам доколко се дължи на преумора и доколко на чувството на неудовлетворение и нежелание да продължа работа за тогавашния ми работодател. Затова отделих тези симптоми от горните.

И стигнах до най – важната част – ценности.

Осъзнатите мисли за нашите ценности, приоритети и нашия живот са този метод, който може и трябва да използваме като превантивен, текущ и последващ контрол за превенция и лечение на Бърнаут.

Ще изброя най-работещите според мене методи за текущ и последващ контрол:

  • Осъзната оценка на ценностната система и преподреждане на приоритетите.
  • Осъзната оценка на професионалната реализация.
  • Четене по темата за връзката между физиология и психика – препоръчвам “Седемте навика на високоефективните хора” на Стивън Кови и „Емоционалната интелигентност” на Даниъл Голман.
  • Физически упражнения – при възможност плуване, защото контролът на дишането е половин медитация.
  • Хоби, развиващо творчески умения: музика, танци, рисуване, творческо писане или друго, различно от обичайните ни занимания.
  • Някаква техника за медитация.
  • Правилен хранителен режим.
  • Добър режим на сън.
  • Добър дългосрочен ритъм на работа и почивка – всеки спринт да бъде компенсиран с почивка.

За финал, ще повторя:

Лошият опит е най – добрият учител, но не е необходимо всички да учим по трудния начин!

Успех и надявам се да съм бил полезен!

Прочитайки текста, се сещам за нещо много важно.  В основата на Бърнаут е Егото – нагласата, че ние сме много значими, силни, способни, че работата ни е много важна, че другите не могат да я извършат с това темпо и това качество и т.н., и т.н.

Дори проектът и целите ни да са спасение на Света, което всеки разумен човек разбира, че не е само и изключително негова отговорност, а на всички , за да повлияем в правилна посока трябва да сме здрави и активни в дългосрочен период от време. Правя последното уточнение най – вече заради т. нар. “социални предприемачи” – хора с активна гражданска позиция, чиито цели са промяна на средата и решение на социални проблеми. Активната гражданска позиция е много важна ценност за всяка демократична общност, но постигането на дългосрочни резултати, трябва да се случва по здравословен начин. Важи както за отделната личност, така и за общността. Има ли високо напрежение – подходът е грешен!

С пожелания за удовлетворение и ефективност,

Portrait photo of Svetoslav Elenkov
Автор

Светослав Еленков

Икономист

Меню